Старата мома сънува :)

Сънувам.
Аз и Той. В нещо като огромен замък сме. Замък ама приличащ на клетка в зоологическа градина. Едно огромно, бетонно със зверска акустика, без никакви отличителни белези на замък или клетка в зоологическа градина. Скрили сме се измежду някакви огромни колонои. Той вади супер романтично пръстен /предполага се годежен, или просто си фантазирам дори в съня/. Много фин. Тънка основа, с малък лилав камък. Защо лилав - идея си нямам. Слага го на пръста ми. Ясно е. Годежен ще да е. Не е чак мой размер, но ми става. Гледам го. И си мисля. Много фин пръстен, ама що таково лилаво камиче... Както и да е...на харизан кон зъбите не се гледат, пък на годежен пръстен за моята възраст - трябва да си ударя гъза в тавана на замъка или клетката /каквото и да е там/. Докато разглеждам пръстена, виждам че не е от благороден метал, ами от онази сплав, от която се продават пръстените по панаирите и след две измивания на ръцете, той става с меден цвят. Е...ай сега, не стига че имам пръстен, пък и претенциозна се извадих. Зяпам пръстена и започвам да се кефя яко. Оглеждам се и се оказва, че всъщност в тази бетонна зала, замък или клетка всъщност се разиграва сцена от театър. С много актьори, а Аз и Той сме малко по в страни. Актьорите си играят някаква пиеса. Дори знаех името на главния герой /но не го помня/. Един от тях казва гръмко една реплика и още преди някой да му е отговорил Аз искам да се похваля - и извиквам с пълен глас "Пък Той ми подари годежен пръстен" /естествено гарнирам репликата с презрително протягане на ръката/. За моя изненада всички актьори на сцената ме поглеждат и в един глас казват "ЗНАЕМ!" - едно такова досадно го казаха, отчетливо, натъртено и ебасимайкатаколкогадномистана! Продължиха да си играят пиесата, все едно нищо не съм казала. Баси! Не можах да се похваля! Не изненадах никой! Усещам се как разказвам за пръстена на всички /мами,баби, лели, тетки, приятели/ и... никой не е изненадан. Даже напротив. Все едно съм им казала Добър ден.
Не съм доволна - нито на сън, нито будна :)))
И те така...
Сега гледам, че лилавия камък евентуално е бил аметист. Малко ровене в нета, ме тръшна в един блог, където много интересно е описан аметиста. Ей го на.