5.10. - Ден на учителя

Съвсем случайно пиша това ентри точно днес, когато имаме Ден на учителя.
Два дни с голям интерес гледам репортажа на Стоян Георгиев от btv, в който той отива като учител в столична гимназия. Нямам думи. Чета по вестниците за проблемите в училищата, които касаят дисциплината, гледам купища клипове, които показват насилието над ученици и учители, но никога не съм се замисляла сериозно над този проблем. Репортерът ми е безкрайно симпатичен и споед мен много сполучливо е направил и подредил материала си, а именно - с много малко думи. Повярвайте ми, след като видях как се бият момичета, как арогантно се държат разни пъпчиви тийнейджъри, които ако им отговориш с подобно държание, подвиват мизерните си детски опашчици и се чудят какво става, защо този ми говори на моя прост език, а не се възмущава от възпитнието ми...след като видях всякакви картинки, включващи алкохол, комар, оръжия и пр., ми идва да си отхапя нещо. Толкова наглост, такова безочие, такава малоумщина и покъртителни истории, не съм вярвала, че ще видя точно в българската класна стая... Не може четири години да учиш английски и единственото нещо, което да можеш да напишеш правилно е "Всички ченгета са копелета".... Главата ми не го побира. Далеч, много далеч съм от мисълта, че все пак в подобни класни стаи - а те се размножават ежеминутно, може да се постигне резултата на Опасен ум и прочие подобни филми. Не мога да си представя какво може да заинтригува един тийнейджър, който има последен модел телефон, всеки ден ходи на дискотека и се напива/напушва/наебава до безобразие, постоянно се рови в Интернет и се чуди по какъв начин да нарани и унижи някой друг.. Не мога да си представя какви методи на обучение трябва да имаш, за да накараш една 15 годишна пикла, да ти обърне внимание камо ли да научи нещо...
Наистина съм потресена.
Нямам думи. Мислех си да кажа някоя и друга дума пълна с носталгия по едновремешните екскурзии и закачки на съученическо ниво, да си спомня за ужасните кошмари, които съм изживяла преди изпит, да ви разкажа за култовата си 6-ца по история, да се посмея над мерките, които са налагали на майка ми и баща ми, когато са били ученици, как не е било позволявано да се ходи с пусната коса или с къса пола, но... нямам желание.
Нямам думи.
Честит ни Ден на учителя!